Барутчийницата е единствената сграда в град Ардино, обявена за недвижим архитектурно-строителен паметник на културата. Тя е построена през последната четвърт на 19 век, най-вероятно едновременно със сградата на днешния музей, по възлагане на османското управление, но от български майстори. Представлява неголяма, но изящна каменна постройка, носеща стиловите белези на Брациговската строителна школа – едно архитектурно бижу, напомнящо по конструкция еднокорабна църква, но всъщност рядко свидетелство за естетиката на служебно-административните сгради, запазени на територията на страната от тази епоха. Служила е за барутен погреб и склад за муниции на турската войска до края на Първата световна война, когато градът окончателно става българско владение, макар да е формално присъединен към националната територия още през 1912-13 г. След края на Първата световна война Барутчийницата е изоставена като военно съоръжение.