Трисводестия мост при с. Дядовци, известен като Дяволският мост е един от най-забулените с мистика паметници от Източните Родопи. Точната дата на неговото издигане е неизвестна, но е строен в периода на Българското възраждане, през 18-19 век, следвайки средновековната архитектурна традиция/17/. През него е минавал използвания още в праисторията път, свързващ Тракийската низина с Беломорието, през Алада, Устра и прохода Маказа. Този вътрешнородопски път през античността е правел връзка с главния римски път Via Egnatia, като продължава да бъде интензивно използван и през средновековието за търговски и военни нужди/16, 7, 9/.
С мостът известен като „Шейтан кюприя” (в превод от турски „Дяволски мост’) са свързани множество легенди. На това място на реката идвала с стадо овце русокоса девойка. Тя се влюбила в овчар, който пасял своето стадо на отсрещния бряг. Овчарят поискал да се ожени за девойката, но родителите му не искали бедна снаха. Потънала в скръб девойката се хвърлила от високите скали в реката. Оттогава там водите на Арда бушували разгневени заради ранната смърт на момата /14/.
Дълги години хората преминавали реката по огромните канари довличани от нея. Дяволът непрекъснато дебнел хората, които пресичали реката. Смеел се, кискал се, фучал той когато придойдат водите и винаги успявал да дръпне някой човек при себе си. Но хората построили мост и укротил се дяволът, оклюмал. Само от време на време, когато водата придойде се показвал за да се огледа /15/.
Местни хора вярват, че на един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, а самото място носи смърт и нещастие на всеки, дръзнал да се доближи. Разказва се, че Сатаната спасил една българска мома от сигурна смърт, явявайки се на турските конници, който я преследвали, за да я вземат в плен. Девойката искала да сложи край на живота си, хвърляйки се от моста, но когато стигнала там, турците внезапно обърнали ход, вярвайки, че са видели рога във водата.
Една от най-разпространените легенди гласи, че майсторът вградил в моста сянката на мома, която му носела храна, „обричайки” по този начин съоръжението на устойчивост във времето, а самата мома на смърт.
Според друга легенда години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали онова, което били построили. И когато строителите решили да се откажат, приемайки че мястото е прокълнато, със задачата се заел млад майстор, който възнамерявал да пожертва любимата си (като вгради сянката й), за да построи моста. Ненадейно се появил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж, но и му поставил условия. За да бъде мостът здрав и вечен, трябвало да бъде изобразен ликът на Сатаната, който да бъдел едновременно видим и невидим, да можел да се докосне и същевременно да не бил материализиран. При това в рамките на 40 дни. В противен случай Лукавия щял да вземе душите на майстора и невестата му. За изумление на всички, включително и на Дявола, зидарят изпълнил всички условия. Но скоро след това се споминал и тайната му останала неразгадана. Факт е обаче, че Дяволския мост и до днес стои непоклатим, а злокобният образ наистина съществува.
Тайната, която хем се вижда, хем не, която може да се докосне, а всъщност не е материализирана, е скалата под водата, точно под Централния свод. Тя е издялана наполовина, а другата половина е отражението във водата. В същия момент над нея е арката над моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е като идеално отражение. Образът на Дявола се вижда само в онзи момент от деня (средно в интервала между 11:00 и 12:00 ч.), когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхностсъвпадат напълно. За да можете да си го представите по-лесно, направете снимка на съоръжението в този момент и я обърнете вертикално
Изследователите на архитектурата тълкуват „дяволското“ в този мост с граничещата с нереалното силна устременост във вертикална посока, за което допринася акцентирания среден свод и на пръв поглед недопустимо малката дебелина на плътта на ключовия камък /17/. На централния свод на Дяволския имало гравиран хексагон - „Печатът на Соломон”. До 1912 г. е била запазена верига, висяща от средата на моста, към която било закрепено желязно кълбо с поставен в него амулет /13/.
Дяволският мост е знаков за малкото родопско градче. Жителите на гр. Ардино са го патентовали като герб на населеното място.