Регионален исторически музей в гр. Кърджали е един от най-големите музеи в Южна България. Построен е в периода 1922-1930 г. със средствата на местната община по проект на руски архитект, работещ в Цариград. Първоначално сградата е била предназначена за медресе - мюсюлманско духовно училище, но никога не е изпълнявало тази функция.
Открит е през 1965 г. Основният фонд съдържа над 45 хиляди експонати, проследяващи живота в Източните Родопи от най-дълбока древност до началото на XX век. Експозицията е отворена за посетители през 1987 г. и заема 1800 кв.м. площ на три етажа. Към сградата на музея има двор-парк с водни басейни на площ 15 декара. В парка са засадени 22 растителни видове, които са единствени в ареала на Южна България.
Експозицията на музея се състои от три раздела – Археология, Природа и Етнография. За всеки един от тях е отделен по един етаж с отделни тематични зали.
На първия етаж е археологическата експозиция. Тя се състои от 9 зали с различни експонати от ранния неолит до късното средновековие (приблизително от 5 900 г. пр. Хр. до 1400 г. сл. Хр.). Първата зала е с материали от неолитната епоха. В нея са представени находките от няколко обекта, между които от ранно неолитните селища в гр. Кърджали и Крумовград (5 900 – 5 700 г. пр. Хр.). Първият обект се намира в централната част на съвременния град. Той е открит случайно, при прокопаването на основи на жилищен блок. Дълбочината е 5 м от съвременния терен. При разкопките са намерени различни жилищни и стопански постройки. Интересен е и фактът, че е открита и една от най-ранните „павирани улици” – застлана с речни и ломени камъни. Обектът при Крумовград представлява селищна могила, намираща се в границите на града. Находките от нея са различни предмети от бита на праисторическите хора.
Втората зала е предназначена за находките от каменно-медната (4 800 – 4 200 г. пр. Хр.) Те представляват различни керамични, метални и каменни предмети. Основните обекти тук са при селата Седларе, Пчеларово и др. Музеят притежава едни от най-ранните медни предмети в България и Европа като цяло.
В зала 2 е изложена и възстановка на част от Занаятчийския производствен център при село Седларе (обектът датира от епохата на късния халколит, около 4 800 – 4 400 г. пр. Хр.). Тя показва откритите останки от керамична работилница, заедно с целия инвентар и съоръжения открити в нея. Показана е и част от отбранителната система на селището – глинена стена, облицована с каменни плочи.
В третата зала са представени материали от бронзовата (3 200 – до около 1 100 г. пр. Хр.)и желязната епохи (1 100 г. пр. Хр.– до около 44 г. сл. Хр.) и част от нумизматичната колекция на музея. Сред монетите са представени както такива на гръцките полиси (градове-държави) и техните колонии по Тракийското крайбрежие на Егейско море, така и техните имитации (печатани от местните племена).
Следващата зала е насочена към римската епоха в областта. Тук са представени находки от вила Армира (намираща се в близост до Ивайловград). Обектът е известен с пищната си архитектурна декорация. Открити са мозайки, скулптури, архитектурни детайли и др. Тук могат да се видят елементи от богатата й украса - различни мраморни стенни пана украсени с растителни мотиви. Редом с тях във витрини са представени и различни накити от благородни метали, съдове, оръдия на труда, вотивни бронзови фигурки от района на Източните Родопи. Тази зала води към коридор, в който е изложена временна експозиция с находки от последните разкопки на обекти от Кърджалийския край - предимно от Перперикон и Татул. В отделна витрина може да се види уникалния за нашите земи бронзов канделабър (1 в.пр.Хр. – 1 в.сл.Хр.) открит в погребение на тракийски велможа.
В залите с изложби от Средновековието са представени накити (пръстени, гривни, медальони, реликварии и т.н.), сечива, керамични съдове и др. Изложени са различни елементи на нападателното и предпазното въоръжение като ризници, боздугани, стрели и т.н. За по-голям ефект има направена и възстановка на катапулт в мащаб 1:1. Представени са също така различни архитектурни детайли от различни обекти от района, както и оригиналните стенописи свалени от католикона на манастира „Свети Йоан Предтеча”.
На втория етаж се разполага експозицията на отдел „Природа”, като залите са организирани тематично. Тук може да бъде видяна богата колекция от различни минерали, характерни за Източните Родопи. В отделна зала са представени фосили (вкаменелости) на растения и животни. Могат да се видят, както листата на дървета, така и останките на древни животни (различни миди, корали и дори останки на риба). Впечатляващ е и опализираният дънер, запазил се след милиони години в земята (опализацията е процес на вкаменяване на органичната материя). Музеят притежава и колекция от хербаризирани растения.
Третият етаж е зает от етнографската експозиция на музея. Основно място в нея е отделено на характерните за този край занаяти и по-специално на тютюна. На практика тук е представен целия процес на обработка – от низането и балирането до сушенето и крайния продукт. Обърнато е внимание и на млекопреработването, чрез представената възстановка на мандра. Представени са и възстановки на ковашка, папукчийска и терзийска работилница. Може да бъде видяна и пълна реконструкция на интериора на типичната източнородопска къща. В етнографската експозиция са представени и характерните за тази част на България народни носии. Колекцията е богата и представя мъжките и женски костюми на християни и мюсюлмани.
Лятно работно време:
почивен ден - понеделник
от вторник до петък:
09:00 - 17:00 часа
събота и неделя:
09:00 - 17:00 часа
Зимно работно време:
почивни дни - понеделник и неделя
от вторник до събота:
09:00 - 17:00 часа
Работно време на касата за билети:
09:00 - 16:30 часа
Входна такса:
ученици, студенти и пенсионери – 2,00 лв.
посетители над 18 г. – 5,00 лв.
Беседи:
обзорна – 15,00 лв.
тематична – 10,00 лв.
на чужд език – 20,00 лв.
Намаление за групи над 20 души – 50%
Всеки последен вторник на месеца – безплатен вход
Деца до 7 г. и хора с увреждания – безплатно
Входът в РИМ – Кърджали е безплатен на 18 май – Международен ден на музеите