Тракийските трапецовидни скални ниши са забележителни мегалитни паметници, които в България се срещат само в Източните Родопи. Издълбани са в отвесни скали. Съществуват две хипотези относно предназначението им. Едната е, че имат култов характер, а втората – че са миниатюрни гробници, и докато в скалните гробници са погребвани по-видни личности, в скалните ниши са поставяни урните на обикновените хора. Често скалните ниши в Източните Родопи наподобяват животински и човешки фигури.
Тракийските скални ниши при село Дъждовница са впечатляваща атракция за туристите. Местните наричат тези ниши „Джинавис пенджери” – прозорците на духовете, възрастните хора разправят на внуците си приказки за магически същества, наречени джиневизи, които се появяват в района на нишите. Древните траки също са вярвали в съществуването на музи, нимфи и демони.
Траките са изграждали светилища на места с пречистваща и зареждаща сила. Геофизичен анализ регистрира различни магнитни и енергийни аномалии в тези райони. Херодот нарича Родопите Свещената планина - пречистваща и зареждаща с живот, където лесно се общува с отвъдното и космоса. През халколита в Източните Родопи се развива система от скални светилища, близо 100 на брой, с маркирани пътища, които водят поклониците в правилната посока. Тази разработена в халколита мрежа продължава да съществува през бронзовата и желязната епоха, античността и Средновековието.