Traveler's Guide
East Macedonia & Thrace
Златни рудници Стремци
Това са уникални златни рудници създадени още в древността, но са доразработени през средновековието с обща дължина няколко километра. Галериите са изсечени в няколко етажа и наподобяват лабиринт, откъдето идва и името им. До 1980г. са считани за уникално тракийско светилище или гробница на могъщ одриски владетел.
Култът към бог Дионис е бил една от характерните особености на Родопите. Другата е добивът на злато, сребро и други метали на които планината е богата. Рудникът край с. Стремци е един от най-големите в античния свят. И днес златните мини изумяват с дългите си стотици метри галерии, в които посетителят може да се изгуби. На повечето места в тях човек може да върви изправен.
Почти е възможно да се възстанови целият процес на добива на злато. В рудниците се влиза чрез множество входове, водещи към хоризонталните галерии. Изнасянето на натрошената скална маса ставало през десетки вертикално изсечени шахти, край които личат дупки за подемните механизми, макари. Същевременно шахтите са служели и за осигуравяне на въздух в подземията. Разбитата скала е промивана в специални съоръжения, а следите от изхвърления ненужен чакъл (т.нар. отвали) личат и днес. Също така много от околните рекички са златоносни.
Оказва се, че името на Перперикон по интересен начин се свързва с добива на злато тук. Археологическите находки сочат, че рудниците при с. Стремци са били разработени в последните векове от старата ера и после са били изоставени. Но през епохата на средновековието, в 11-13 в., те са били отново възстановени и добивът на злато - подновен.
Точно от византийската епоха е единственото съхранено през вековете име на свещения град. В пълния си вид то е Хиперперакион, но древните историци бързо го съкращават - Перперакион или Перперикон. Думата трудно се поддава на пряк превод. "Хиперперос", "хиперпюрос" на гръцки език означава "свръхогнен", "надогнен". Интересно е, че във византийския гръцки език тази дума не съществува. За сметка на това тя е част от езика на Аристотел и е свързана с принасянето на жертви върху олтара. Тук не може да не се направи асоциация с храма на Дионис и с изпълнявания там обряд, в който огънят играе важна роля.
Напоследък тези рудници се свързват с интензивния добив на злато, организиран от византийския император Алексей I Комнин (1081-1118). През 1092 г. василевсът прави реформа на златната си единица и осезателно повдига нейното съдържание. Тя получава и ново име – „хиперперон’ или „перпера”. Прави впечатление близостта с името на града. Под въпрос е обаче дали монетата е получила името си от крепостта, или обратното, крепостта е била наречена на новата единица. Някои смятат, че то е свързано с топенето и пречистването през огън на златото. Император Алексий обаче бил известен любител на античното наследство и често използвал термини от древните времена, включително свързани с култовете към езическите божества.
Очевидно е едно - връзката между името на града и наименованието на новата златна единица.
За дължината на подземията може да се съди и от разказите на местните хора. Според тях гонейки лисица ловно куче е влязло в една от дупките и е излязло чак при с. Широко поле, което е на 15 км. от там. За друга от галериите, която представлява чудесен воден сифон, се казва, че като се премине водата зад нея има желязна врата, пазена от желязно куче и от железен страж с изваден меч. Такава галерия – сифон – наистина има. Тя е достъпна и сега, и се намира на около 200 м. след Газларчешмеси по пътя за Хасково и на около 20 м. вдясно от него.
Възможността рудникът да се датира в епоха, предхождаща римската, е твърде вероятна. Това е напълно възможно, като знаем, че най-ранните рудници в Европа се намират в Източните Родопи, а тези при Лаврион в Атика не се отличават от описаните при Стремци.
Дали императорът е нарекъл важната крепост на измисленото от него име на паричната единица заради откриването в близост на голямо количество злато? Или пък това е било древното име на свещения град, незапазено по други извори и пряко свързано с култа към Дионис? В такъв случай златната монета е била наречена на наименованието на старинния град. Дано бъдещите археологически проучвания хвърлят светлина върху този важен въпрос.
адрес
Няма налична информация.Информация за контакти
Няма налична информация.
- [Начало][КУЛТУРА][РЕЛИГИЯ]
- [ПРИРОДА]
- ПЛАЖОВЕ
- УБЕЖИЩА ЗА ЖИВОТНИ
- ГОРИ
- КАНЬОНИ
- РЕКИ
- ПЕЩЕРИ
- NATURA
- ЕЗЕРА
- ВОДОПАДИ
- МИНЕРАЛНИ ИЗВОРИ
- ПЛАНИНИ
- ПАРКОВЕ
- СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ
- АЛТЕРНАТИВНИ
- МИНЕРАЛНИ ИЗВОРИ
- ЗабележителностииииИ
- [ИЗЛОЖБЕНИЯ ][РАЗВЛЕЧЕНИЯ][ИНФОРМАЦИЯ]
- [ХРАНА И НАПИТКИ][ПРЕСТОЙ][ТЪРГОВИЯ]
- [ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ]
- ТУРИСТИЧЕСКА АГЕНЦИЯ
- КОЛИ ПОД НАЕМ
- ОБИКОЛКА ЕКСКУРЗОВОДИ
- ЛОДКА ПОД НАЕМ
- КОЛЕЛА ПОД НАЕМ
- МОТОЦИКЛЕТИ ПОД НАЕМ
- [ЗДРАВЕ]
Поверителна политикаM
Правата върху Интелектуалната и Индустриална Собственост-Отговорността на Мястото и Региона на Източна Македония и Тракия
Съдържанието на този портал е събран и оценен от всички съдружници на проекта ( Регион Източна Македония и Тракия, Областна Администрация Смолян, Областна Администрация Кърджали , Областна Администрация Хасково ) за мястото , за което всеки партньор представлява . Всеки от партньорите представлява едно от местата за изпълнението на Дейността 3.2 "Събиране на съдържанието " за одобрените приложения на Съвместните Туристически Инициативи насочени към културното наследство , което се осъществява по програма на Европейско - Териториалното Сътрудничество " Гърция - България 2007-2013 ".
Съдържанието включва снимки , диаграми , текстове, на кратко всички необходими данни на портала са задължение на дадения съдружник. Съдържанието, обновяването и качването на информация на всеки регион принадлежи на дадения партньор , който също така има и авторски права върху съдържанието . Това означава , че съдържанието на портала по всеки един въпрос свързан с Региона на Смолян принадлежи на Партньорите на Областна Администрация Смолян . Съдържанието на портала по всеки един въпрос свързан с Региона на Хасково принадлежи на Партньорите на Областна Администрация Хасково . Съдържанието на портала по всеки един въпрос свързан с Региона на Кърджали принадлежи на Партньорите на Областна Администрация Кърджали . Съдържанието на портала по всеки един въпрос свързан с Региона на Източна Македония и Тракия принадлежи на Партньорите на Областна Администрация Източна Македония и Тракия.
Предвид естеството и мащаба на Интернет , при никакви обстоятелства , включвайки и небрежност , Регионът Източна Македония и Тракия не е отговорен за никакъв вид загуби , причинени от вируси , потребители на страници , услуги , избори и съдържание на портала , всеки сам поема отговорността за поетата инициатива . Порталът и Регионът Източна Македония и Тракия не гарантира , че страниците , услугите и изборът на съдържанието ще са осигурени постоянно или без никакви грешки , или че грешките ще бъдат отстранени , защото всяко съдържание принадлежи на Региона , в който се намира . Още повече порталът на Региона Източна Македония и Тракия не гарантира , че услугите , които са достъпни за потребителите не съдържат "вируси" или други вреди . Регионът Източна Македония и Тракия гарантира коректността , завършеността , дори наличността на съдържанието на страниците , на услугите , на изборите или на техните резултати , само за своя Регион и не за друг Регион .
Връзки към други сайтове
Порталът на Региона Източна Македония и Тракия не контролира наличността , съдържанието , политиката за защита на личните данни, качеството и завършеността на услугите на други уеб сайтове и страници , към които се насочват потребителите чрез хипервръзки . Следователно , за всеки изникващ проблем по време на посещението / използването , потребителите трябва да се свържат със съответния уеб сайт или страница, която има пълна отговорност за доставката нс услугата си . Порталът на Региона Източна Македония и Тракия при никакви обстоятелства не може да бъде свързван и да се счита , че е съгласен или че приема съдържанието или услугите на уеб сайтове и страници , към които се обръщат потребителите .
Приложимо право и други условия
Посочените по- горе условия за ползването на Портала , както и всяка тяхна промяна е завършена от Гръцкия закон , от закона на Европейския Съюз и сеответните международни договори ( индикативен пример и не ограничаващ закона е 2472/1997 за защита на индивидуалните и лични данни , допълнен с решението на Председателя на Комисията за защита на личните данни , Президентските укази 207/1998 и 79/2000 и член 8 на закона 2819/2000 , както и 2774/1999 и Европейският Закон - директиви 95/46 и 97/66 на Европейската Комисия ) . Всеки вид разпоредба срещу по - горе посочените правила е против закона и по никакъв начин не променя условията за исползване на Портала . Никакви изменения на условията няма да бъдат взети под внимание и няма да бъдат част от това споразумение, освен ако не са официално формулирани и включени в тях.
